Необходим ли е закон срещу фалшивите новини?
Има нужда от закон против подправените вести, съобщи пред БНР депутатът от „ Обединени патриоти “ Александър Сиди. По думите му подправените вести са станали неизменима част от обществото. Не приказваме единствено за подправените вести за Странджа, само че има и други фрапантни случаи, сподели той.
„ Все неща, които целят по някакъв метод да убедят обществото, че ние в България живеем извънредно, най-зле на Балканите, в Европа и света като цяло и че, видите ли, има доста по-различни способи, с цел да се живее, и надлежно, че нашето държавно управление целеустремено се пробва да „ умори “ българските жители “, сподели той.
Сиди акцентира, че в България има огромно количество медии, които, с цел да привлекат повече трафик към уеб страниците си, първото нещо, което видят, го препечатват и пускат. Така посредством тази „ вест “ публичното мнение се манипулира.
„ Това за Странджа доближи до такива размери, че не би трябвало. Ако държавното управление е позволило неточност в битката с чумата по животните, тези, които са позволили неточност, трябваше да поемат отговорността си. Някои от тях я поеха, загубвайки работата си. Но не може цялото население да бъде вещо в региона на ветеринарната медицина “, сподели той.
„ Второ – новината, че със самолети се докарват мигранти от Германия и по тази причина се избиват овцете в Странджа, с цел да може хората да си тръгнат оттова и в опразнените им къщи да се настанят мигранти – това беше неуместно, само че това го чухме от локалните хора. Хората имат вяра “.
Александър Сиди акцентира, че в този момент нямаме никаква правна опция да потърсим правата си от хора, които са популяризирали подправени вести в интернет, в електронни уеб сайтове.
Нашествието на технологиите в живота е толкоз бързо, че няма по какъв начин да предвидим всички резултати, в това число разрушителните, сподели общественият антрополог доцент Харалан Александров.
„ Както се случи с Интернет и обществените медии – започнаха с огромен възторг и възторзи, тази опция беше възприета като освобождаваща, овластяваща, демократизираща обществената сфера, а се оказа, че е
анархизираща – оказа се, че тя систематично разрушава престижите, подрива основанията за истината и подменя действителността с някакви мечти. Проблемът с подправените вести е част от доста по-големия проблем с размиването на границите сред действително и виртуално. Тепърва ще се сблъскваме с него “, изясни той.
Александров приветства самодейността на Вътрешна македонска революционна организация за закон в тази посока: „ Надявам се да намерят механизъм да овладеят тази болест – то е като чума по мозъците. Заразените мозъци излъчват и интензивно популяризират болест. Това е повече от грижа за истината. Това е някаква политика в тази посока – политика за грижа за психологичното здраве на нацията “.
Той напомни, че партиите от този набор нееднократно са били изкушени да се заиграват с сходни страхове и мечти за задачите на личната си политическа агитация. В новата си роля на ръководещи стартират да приказват и работят по виновен и угрижен метод, сподели той.
" Ако не бъде помогнато на хората да се ориентират в света по по-добър метод, внезапно светът за огромна част от популацията става доста ужасно място. Това е доста комфортно за задачите на краткосрочните политически упоритости на разнообразни групи и извънредно разрушително в дълготраен проект. Това е едно от нещата, което унищожава тази нация. Ако това бъде осъзнато, разказано, облечено в нормативен език, ще стане ясно, че това е закононарушение. Това нещо би трябвало да се криминализира и някой би трябвало да стартира да носи отговорност за него ", разяснява Харалан Александров.
Според журналиста Асен Григоров един закон не може да ни избави от подправените вести: „ По пътя на законодателството това мъчно може да стане. Може да се подхващат някакви ограничения, само че те са толкоз къси и елементарни, че надали ще се постанова да се написа цялостен закон “.
По думите му не е добре, че обществото демонстрира приемливост към тези неща. Той акцентира, че подправените вести не са единствено в интернет. Самият факт, че те бягат от тематиката за вестниците приказва, че има лека преднамереност, счита Григоров. По думите му постоянно се случва и политиците да изричат подправени вести.
По публикацията работи: Надежда Бочева
„ Все неща, които целят по някакъв метод да убедят обществото, че ние в България живеем извънредно, най-зле на Балканите, в Европа и света като цяло и че, видите ли, има доста по-различни способи, с цел да се живее, и надлежно, че нашето държавно управление целеустремено се пробва да „ умори “ българските жители “, сподели той.
Сиди акцентира, че в България има огромно количество медии, които, с цел да привлекат повече трафик към уеб страниците си, първото нещо, което видят, го препечатват и пускат. Така посредством тази „ вест “ публичното мнение се манипулира.
„ Това за Странджа доближи до такива размери, че не би трябвало. Ако държавното управление е позволило неточност в битката с чумата по животните, тези, които са позволили неточност, трябваше да поемат отговорността си. Някои от тях я поеха, загубвайки работата си. Но не може цялото население да бъде вещо в региона на ветеринарната медицина “, сподели той.
„ Второ – новината, че със самолети се докарват мигранти от Германия и по тази причина се избиват овцете в Странджа, с цел да може хората да си тръгнат оттова и в опразнените им къщи да се настанят мигранти – това беше неуместно, само че това го чухме от локалните хора. Хората имат вяра “.
Александър Сиди акцентира, че в този момент нямаме никаква правна опция да потърсим правата си от хора, които са популяризирали подправени вести в интернет, в електронни уеб сайтове.
Нашествието на технологиите в живота е толкоз бързо, че няма по какъв начин да предвидим всички резултати, в това число разрушителните, сподели общественият антрополог доцент Харалан Александров.
„ Както се случи с Интернет и обществените медии – започнаха с огромен възторг и възторзи, тази опция беше възприета като освобождаваща, овластяваща, демократизираща обществената сфера, а се оказа, че е
анархизираща – оказа се, че тя систематично разрушава престижите, подрива основанията за истината и подменя действителността с някакви мечти. Проблемът с подправените вести е част от доста по-големия проблем с размиването на границите сред действително и виртуално. Тепърва ще се сблъскваме с него “, изясни той.
Александров приветства самодейността на Вътрешна македонска революционна организация за закон в тази посока: „ Надявам се да намерят механизъм да овладеят тази болест – то е като чума по мозъците. Заразените мозъци излъчват и интензивно популяризират болест. Това е повече от грижа за истината. Това е някаква политика в тази посока – политика за грижа за психологичното здраве на нацията “.
Той напомни, че партиите от този набор нееднократно са били изкушени да се заиграват с сходни страхове и мечти за задачите на личната си политическа агитация. В новата си роля на ръководещи стартират да приказват и работят по виновен и угрижен метод, сподели той.
" Ако не бъде помогнато на хората да се ориентират в света по по-добър метод, внезапно светът за огромна част от популацията става доста ужасно място. Това е доста комфортно за задачите на краткосрочните политически упоритости на разнообразни групи и извънредно разрушително в дълготраен проект. Това е едно от нещата, което унищожава тази нация. Ако това бъде осъзнато, разказано, облечено в нормативен език, ще стане ясно, че това е закононарушение. Това нещо би трябвало да се криминализира и някой би трябвало да стартира да носи отговорност за него ", разяснява Харалан Александров.
Според журналиста Асен Григоров един закон не може да ни избави от подправените вести: „ По пътя на законодателството това мъчно може да стане. Може да се подхващат някакви ограничения, само че те са толкоз къси и елементарни, че надали ще се постанова да се написа цялостен закон “.
По думите му не е добре, че обществото демонстрира приемливост към тези неща. Той акцентира, че подправените вести не са единствено в интернет. Самият факт, че те бягат от тематиката за вестниците приказва, че има лека преднамереност, счита Григоров. По думите му постоянно се случва и политиците да изричат подправени вести.
По публикацията работи: Надежда Бочева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ